Март – Април 2009
Човек е човек, когато е на път, а някъде из Етиопия навърших третата си човешка година и започнах четвъртата. Без торта и със съвсем малко сладолед отпразнувахме и прощъпалник на Теди, а страната бе идеално място да развихриш цял един арсенал от умения и инстинкти, събиран и оформян по прашните светски друми. Подготовката бе почти никаква и в допълнение към многото прецизни топографски карти от 1979 година се състоеше само от самолетен билет, разбита спестовна касичка и 3-месечна многократна виза. Смятах, че ако ни писне ще отскочим до Йемен или поне Сомалиленд, но слава Тебе – всички грижи се оказаха несъстоятелни и в края на втория месец все още крояхме планове какво и как още да вместим в несъществуващата си програма. Взехме и малко инвентар на тема чувалуване – за да уважим етиопските планини и селяни.