Дойде време за почивка… и за сауна. С неоценимата помощ на Теди пренесох 20 кила дърва за 40 бъра през двата километра между Диншо и хижата, а там вече съвсем се отдадохме на (цензурирано), храна, баня, бира и охолни трапези от макарони, манго и рибни консерви. Сбогувахме се с Идрис, но останахме още цял ден на територията на парка, за да се разходим между ниалите, дивите прасета, менеликския бушбък (дали пък и той не беше ендемичен) и колобусите (вид маймуни без палец – липсата му се компенсира от дълга, бяла, пухкава опашка). Често животните спираха само на метри пред нас и ни гледаха с топлите си очи, а ние обикаляхме из омагьосаната гора като две залисани деца на път през рая. И ако понякога ви/ни се струва, че не сме се прибрали в България – значи все още сме там.