Киргизия › Китайски работници
После номадът с БМВ-то ни закара обратно до Ош. По много участъци от пътя китайците се трудеха, полагайки асфалт върху тази презпланинска артерия, започнала постепенно да измества старото трасе и ГКПП на превала Торугарт. Както и другаде по света, китайците живееха в колонии (фургони), имаха готвачи, внасяха повечето дори от хранителните си продукти и не контактуваха с местните. Често киргизите ги хвалеха, като дисциплинирани и работливи хора, които стискат зъби и вършат нечовешки дела, за разлика от примерно турските им колеги, които въпреки сходствата в езика, тук съвсем не бяха на почит – турският „участък в ремонт” беше безлюден, с големи дупки и само една машина за целите 30 км. После шофьорът разказа следната история, която смятам за правдоподобна. Голяма част от работниците тук били втори деца. Не знам какъв е процентът им в Китай, но става дума за десетки милиони хора и наред с глобите или безплатните кастрации към родителите им, се правели затруднения и на самите тях в издаването на документи и вписването им в регистри. Заедно с преселилите се в мегаполисите провинциалисти, навярно и много от вторите деца се числят към прослойката на „нелегалните китайци” в Китай. Та с две думи – работейки по такива тежки обекти, те (вече в недетска възраст) получавали квартира, храна и редкия шанс само за 10 години безплатен труд да се легализират и завърнат в родината-мащеха, като обичани, законни отрочета. А ако някой реши да възроптае срещу тази нечовешка и несправедлива китайска система – ще ми е интересно да чуя и мнението му за Индия, където демографията се регулира на самотек. В подкрепа на теорията, че бичът определял съзнанието, шофьорът на БМВ-то изтърси още един лаф. На въпроса как се разбират с жена си, той отвърна – „Имах късмет! Добра жена е. Никога не сме се карали с нея, само един път й забих шамар. Беше се накъркала, искаше да танцува с друг и трябваше да сваля рогата на нейния дявол”. После научихме също, че наследството в Киргизия по традиция се предавало на най-малкия син, който поемал и задължението да се грижи за родителите. Лесно обяснимо – след като първите деца в многолюдните киргизки семейства израстват и се устройват доста преди да се роди последното им братче.
Снимки от всички пътувания
 |