Всичко започна със следната аномалия – напуснах Сенегал на 22.11.06, а влезнах в Гвинея на 21.11.06. Африканските граничари са свободомислещи хора и ако са на кеф да ти сложат печат той често ще е с грешна дата. Понякога слагат входен вместо изходен или два входни върху еднократна виза, а като краен резултат паспортът минал през ръцете им е подпечатан, задраскан, подписан и разпардушен. Няколко километра след границата военните провериха с усърдие мастилените петна на граничарите и най-накрая пристигнах по тъмно в първия град – Кундара. Бързо намерих “хотел” за 1$ и хапнах салата, авокадо и пиле при Линда. Стори ми се, че тя готви зверски след постната сенегалска кухня, а първите впечатления от Гвинея бяха, че страната изглежда пънкарски – нямаше ток, нямаше вода и бирата беше евтина.