Гвинея › Фело Ланса

Запътих се към Мон Лора в най-удобното време. Към 7-8 сутрин по междуселските пътища има тълпи от ученици, които да те упътят. След няколко часа стигнах до разклонение, но което даже имаше табелка – Мон Лора 1км (вляво) и Dame de Mali 1км (вдясно). Тръгнах към Мон Лора, но горе нямаше и грам гледка заради избуялите храсталаци. На върха бе вдигната и заградена огромна радиоантена и скоро се появи пазач в бял шлифер. Седнахме пред колибата му, поговорихме си на лош френски, а след малко пазачът посочи едно зелено змийче на 2 метра от нас и каза “Смъртоносно – 5 минути.” Удари го с една сопа по главата (която се откъсна наполовина, а тялото и опашката започнаха да се вият на осморки около нея) и спокойно продължи разговора. Чел съм по книжките, че дори и напълно откъсната, змийската глава може да хапе няколко часа след това, така че го снимах от далеч и според информацията на пазача продължих по обрасла пътека на още 300 метра на север. Змиите обикновено усещат човешките стъпки и бягат първи, но винаги може да попаднеш на змийче-непокис, така че гледах предимно в краката си докато най-накрая не стъпих на камък. А от там и от върха на стената, широка може би няколко километра се отвори чудна гледка към зелените равнини на Сенегал. Dame de Mali е част от същата тази стена, която погледната от определено място прилича на женски профил, но впечатляващата гледка е най-вече от върха на тази вече истинска пропаст. А след като се прибрах в Маливил видях друг връх в далечината, към който се запътих на следващия ден. Фело Ланса (~1200 метра пак с профил на нос) се намира на около 12 км на запад в подножието на Маливил и интересното е, че постоянно слизаш към него, въпреки че си тръгнал да го изкачиш. Малко преди върха съвсем се спускаш в едно гнусно дере, след което вече нещата си идват на мястото и започва едночасовото драпане. Отново се появиха 3 малки гида и този път те добре познаваха пътечката, въпреки че “пътечка” може би я наричат само местните. Стигнахме до 5 почти отвесни и критични метра, но този път ги минахме с детската градина и като награда малко под върха те ми показаха един огромен камък. Камък, като камък – си казах. Да ама не. До него беше оставен по-малък камък и когато удариш големия камък от него се разнасяше звън като от камбана – кристален и чист и ехтящ на стотици метри наоколо. Трябва вътре да е имало огромен резонатор. Сигурно и в България има такива камъни, но поне аз никога не бях виждал и чувал подобна мистерия. След няколко месеца разбрах за още един такъв камък в северна Гана и специално отидох до мястото, но там гидове не се появиха и въпреки, че “очуках и оглозгах” всичко по върха не можах да го открия. Така е по-добре.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания