Гвинея › Канкан
Отворете който и да е български географски справочник и след като намерите вътре Гвинея ще прочетете в графата транспорт, че жепе линия дълга 900 км свързвала Конакри с Канкан. Винаги съм предполагал, че справочниците най-нагло преписват информацията един от друг, но ето че намерих и доказателство. Когато французите са напускали страната може и да е имало 900 км, но сега между Маму и Канкан има най-много 90 метра релси и то само в участъците, където те се пресичат с асфалта. От там просто никой не е могъл да ги извади и изкорми, а другите са окрадени, продадени, пропити и пропилени мнооого отдавна заедно с траверсите. Канкан не трябва да се бърка нито с мексиканския курорт нито с дивия френски танц – това просто е един голям град в източната част на страната. Разквартирувах се в нещо като зоологическа градина – в стаята ми първо влезе маймунката от двора, а след това котка заедно с коза, която се беше наточила на току-що купената папая, но ги изгоних, хапнах набързо и отидох до автогарата. Трябва да си призная, че изпитах някакъв порив на радост, когато след близо два месеца видях отново автобус. То всъщност си беше камион, преустроен по африкански, но гледката си оставаше все така величествена (когато през Април стигнах обратно в Мароко изпитах същото умиление при вида на първата боклукчийска кофа). А на автогарата местните престанаха да разбират фуланските ми поздрави и заявяваха, че са бамбара или малинки (за тях в следващия пътепис). Всичко това значеше, че съм приближил поредната граница. След още няколко дни стигнах и до нея по широк асфалтов път. Заставата беше една сламена колиба и като се обяснихме за 10 минути с граничаря той ми удари втори входен печат и каза – Добре дошъл в Гвинея. Казах му – Отивам си, вземи другия печат – а след това той заби и него в паспорта със същата широка усмивка и ми махна за довиждане. Над заставата се вееше знаме в червено, жълто и зелено, а на стотина метра напред друго знаме – в зелено, жълто и червено. До сламената колиба имаше клетка, в която бяха натъпкани три папагала – също зелен, жълт и червен. Почувствах се за момент като в кадър от филм и докато се усетя вече бях в Мали.
Снимки от всички пътувания
 |