Гвинея › Фело Баджар

Мохамед Аюб ми бе казал две неща за Гвинея. Едното беше, че дяволът живеел на Фело (хълм или камък на езика пулар) Баджар (10км след Кундара), а другото – да внимавам много, защото пътят минавал над страшни пропасти. След като разбрах, че хората живеещи в саваната наричат с думата пропаст всичко по-дълбоко от 5 метра, реших да проверя как се е устроил дявола. Срещнах един здрав германец на велосипед, но той не знаеше посоките, а малко след това местен селянин ме упъти с репликата да не се качвам на скалата. От там понякога се появявали огньове, а понякога бликвали ручеи, никой не знаел какво става горе и нямал желание да научи, а последната експедиция се завърнала в умален състав и дрипаво състояние. Африканците обичат да преувеличават, а аз се запътих към Фело Баджар и по пътя до там успях да науча малко пулар. Първо се разминах с един фулани и той ме поздрави с “нджарам” (здравей). Отговорих му на лош френски, но когато се разминавах със следващия направо изстрелях “нджарам”, а той отговори с “нджарам, налато?” (как минава времето?). Оставих третия фулани да ме поздрави, попитах го как минава времето и тогава изникна новата дума “джантум” (добре) заедно с въпросите “мерсуде?” (как е търговията?) и “бен гуре?” (как е семейството?). Впоследствие тези 5-6 елементарни думи отвориха доста врати и при фуланите в Гвинея и при фуланите в Мали. След 2 часа стигнах и до скалата на дявола. Това бе масивно плато, дълго и широко с километри, което се извисяваше на около 500 метра над гвинейските равнини. Стените му бяха на много места отвесни, а местните не искаха да кажат дали има пътека нагоре и как се стига до върха – така безславно завърши първата ми гвинейска разходка. Прибрах се в Кундара и погледах шампионската лига на генератор. В града имаше цели две кина – едно до друго и разделени от тънка ламарина. Когато коментаторът на мача мълчеше се чуваха гилзите на Брус Уилис от “Умирай трудно”.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания