На езика пулар “фута” значи местност, в която живеят фулани. Вече бях минал покрай Фута Торо в Сенегал, а Фута Джалон идва от най-разпространеното фамилно име в района – Джало. Когато ме питаха как се казвам, стандартният ми отговор стана – Юри Джало, а щом някой се усъмнеше, че това е самата истина признавах, че всъщност се казвам Юри Суре. Джало, Суре и Бари са имената на 90% от фуланите в района, а фуланите са и най-многобройния етнос в Гвинея. Няколко седмици след заминаването ми, тази малка и китна държавица се появи натрапчиво по новините с масовите стачки против президента Лансана Конте. А той произлиза от малцинството сусу, обитаващо най-вече столицата Конакри и като заклет алкохолик бе отписан от бъдещето на страната още преди 5-6 години. Но обречените умират най-трудно, президентът имаше здравата подкрепа на военните и хората, които го познават твърдяха, че умът му все още не бил засегнат от алкохола. В резултат на стачките бяха застреляни около стотина фулани (които държат профсъюзите), но все пак се стигна до частичен компромис между етносите. По това време нямах никакво понятие от гвинейската съвременна история, но поразгледах банкнотите (нов гвинейски франк) и установих, че подписите на министъра на финансите и шефа на националната банка са едни и същи по франковете от 1985, 1998 и 2006 година. Предишният президент Секо Туре бе управлявал почти колкото бай Тоше, а след това държавата попаднала в ръцете на други властелини-дълголетници. Като резултат инфлацията имаше осезаеми размери и единственото странно бе, че в Гвинея нямаше никакви просяци. Те отдавна бяха фалирали.