Гвинея › водопади Кинкон

Следващият град по пътя ми беше Пита. Средната надморска височина на Фута Джалон е около 1000 метра и тук през африканската зима е топло колкото в България през лятото – тоест температурите са поносими. През нощта дори става студено, но джинът и уискито се продават под път и над път и бутилката висококачествен гвинейски алкохол струва 10 000 франка – към 2 лева. Местността около Пита е залесена предимно със смърчове и най-голямата забележителност на района са водопадите на Кинкон (както винаги пътувах само с карта, на нея бе отбелязано Chutes de Kinkon и тъй като не знаех, а и до сега не знам добре френски се чудих поне 2 дни какви ще са тия “шутове” и кой е този “кинкон”. Все пак реших да се пробвам, защото бяха отбелязани с голяма зелена звезда – тоест атракция от първа величина). Пристигнах в град Пита, налучках някак си първия публичен дом, но собственика на “заведението” бил излязъл и щял да се прибере едва след няколко часа. 90% от “хотелите” в Африка работят и като барове за да изкарат още пари, а 90% от баровете са публични домове по същата причина. Така гвинейските проститутки ми предложиха да изчакам собственика в тяхната чаровна компания, но аз ги отсвирих и продължих търсенето. След още половин час стигнах до бар “Света Гора” (бар без хотел или публичен дом) и срещу 2$ келнерът ми предложи да се настаня в стаята му, а той набързо се изнесе. На другия ден поех в посока към водопадите и с постоянните “нджарам, налато, мерсуде, бенгуре” си проправих пътя натам. Преди село Кинкон има военни, които събират пари за водопада, но сутринта минах през бариерата им преди те да са се събудили, а на връщане заявих, че входната такса по никакъв начин не може да бъде платена на изхода. През цялото време се разминавах с деца, тръгнали на училище в Пита, които ми лепнаха прякора “мосю бланк” (господин бял), а аз гальовно им отвръщах с “мои малки чернилки”. И най-накрая поприказвах с Фатмата, която ме научи как е “затваряй си устата” на пулар. Така в шеги и закачки стигнах до водопада (~150 метра), където хапнах и направих няколко снимки. Едва по обяд се появиха два джипа с младежи от “Корпуса на мира”, но иначе бях сам през цялото време и се разходих още по надолу по реката. В ниското има китайски ВЕЦ, от където трябваше да започне пътеката за по-изолираните и красиви водопади при Камбадага, но се оказа, че те са на един ден път пеша и ги оставих за следващото идване.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания