Гвинея › Пътища
След Кундара, пътят започна да се вие над още по-ужасни 10 метрови пропасти, а встрани от него се появиха термитници с формата на половинметрови гъби. Подминахме германеца, движещ се с бясна скорост на велосипеда и малко по-късно един допотопен (ръчно задвижван) ферибот, закрепен с железни въжета ни прехвърли през единствената широка река на средата на разстоянието. Шофьорът започна да кара на слалом между многото дупки и стотиците крави, които препречваха пътя. След всичките кози в Сенегал да видиш крава направо действаше като мехлем на стомаха. Появиха се безкрайни плантации от касава (маньок) – растение високо около метър, чийто корен прилича на огромен продълговат картоф и има подобен вкус, когато се махнат жилките. Касавата е най-разпространената храна по тези географски ширини, като корените й могат да се варят, пържат и правят на брашно (тапиока) или пюре. А освен касава се заредиха и портокалови дръвчета, чиито плодове за разлика от продаваните в Европа имаха вътрешност натъпкана с жилки. Местните тук, а и навсякъде по Западна Африка, само отрязваха горната част на портокала и изпиваха сока, защото месото не става за ядене. Кубинските портокали примерно са деликатес в сравнение с африканските. Привечер пристигнах в град Лабе – административния център на Фута Джалон. Равносметката беше 230 км за 10 часа, но бях доволен, тъй като някои коли го минават с дни.
Снимки от всички пътувания
 |