В Адис Абеба допълнихме инвентара с нещо, което смятах за невъзможно да се намери точно там – газ и газова глава за кампингаз, а така опознахме и града. “Новото цвете” (както се превежда името му) на Етиопия е ново, но в никакъв случай не е цвете… или ако е цвете, не е за мирисане. Няма нужда да описвам подробно квартала, в който отседнахме – замаян от дива музика, гласове на блуждаещи пияници и натрапчиви погледи на проститутки, но неволно и винаги в крайна сметка стигам до тези места, вместо до Шератон. Само малка част от столицата е застроена с нетипичните за Африка високи сгради, магазини или асфалтови пътища, а всичко останало са непринудени сборища от ламаринени махали в близост до дерета и купчини боклук. Все пак – ламариненият покрив е символ на африканско благополучие и присъствието му по селата в близост до сламените колиби е подобно на новопостроен мол в центъра на София.