Етиопия › Кратера
Следващият четвърти камп на около 3 часа от Червени Връх бе и най-красивият – сгушен между две скали над калдера в поле от жълто оранжеви нифофии. Наблизо имаше възвишение, чиято повърхност бе изпепелена от гръмотевици, а пейзажът около местните пастирски колиби изобилстваше от красивата полирана и гарвански черна повърхност на безброй обсидиани. Намирахме се явно някъде до кратера на онзи отдавна забравен и гигантски вулкан, който е излял вътрешностите си във всичко, издигащо се днес наоколо. Сетих се за индонезийския Тамбора – скъсен с цели 600 м след последното си изригване – и реших, че вулканът тук навярно е бил петхилядник. Вълци вече се виждаха всеки ден и запечатахме поне 10 от тях за бъдещите поколения, а пътеката тръгна надолу и обратно към Диншо, подминавайки минералните и богати на желязо и манган извори. Последното си чувалуване направихме на трева, в удобна и по-романтична от всичките френски замъци скална дупка под 3500 м. Разликата във височината веднага се усети, тъй като спахме без бивак-сак и почти голи. Времето сякаш се отказа да ни пъди повече; ние си тръгвахме и на небето искреше онзи незабравим междузвезден пейзаж, раздаващ себе си с такава красота само над топлите страни. А в посока Тулу Демту небето контрастираше – изцяло черно и дрипаво, то висеше като тежко пъклено мълчание, прекъсвано само на моменти от гръмотевици.
Снимки от всички пътувания
 |