Вече споменах, че жените във Виетнам покриват главите си с онези така известни в Европа плетени, конусовидни, тръстикови шапки, но се срещат и всякакви други, различни видове платнени шапки. Хората тук определено не са така черни както камбоджанците или лаосците, така че жените във Виетнам също покриват ръцете си в дълги меки ръкавици над лактите, за да предпазят кожа и белота от вятъра, слънцето и праха по улиците. Жените във Виетнам по същата причина завиват като намордници кърпи около лицата и устата си, а много от тях носят и тъмни очила, така че обикновената виетнамка може би показва по-малко кожа от забулената саудитска ханъма. Срещат се шарени носии и рокли с цветя, много жени ходят модерно облечени с панталон, блуза или престилка, но всъщност отделям цял параграф на виетнамската мода, заради традиционната дреха, която се нарича “ао дай”, произнася “о яй” и дава една безкрайно уникална елегантност на жената. Тайландката примерно се облича почти винаги по европейски и въпреки че тя е световно известна и с красота и сексапил на нея и липсва класата на виетнамката в “ао дай”. Тази феерична женска носия е от тънка, загадъчно прозрачна, понякога копринена материя. Долната и част се състои от широки, но не шалварести панталони, върху които се спуска може и разноцветна рокля, стигаща до земята и разцепена под кръста на две части. Роклята обикновено седи стегната по горната част на тялото и по врата, а цветовете се определят според възрастта, семейното положение и характера на жената. Младите момичета винаги са в кристално бяло “ао дай”, женената виетнамка се облича в крещящи цветове, а застаряващите девици носят предимно сиво или светлосиньо. Безкрайни са вариациите на цветовете, а нюансите се подсилват ако над дрехата се сложи лек прозрачен воал, но аз лично не съм виждал нищо по-божествено от виетнамката, облечена в бяло, която се носи ослепяващо чиста и трептяща, дори когато е на колело през мокрите и кални улици. С надежда да не ме чуе “булята” си припомням и думите на моряка – “Тайландките са по-усърдни, но тукашните (виетнамките) сякаш на струг са ги въртяли”. Мога само да добавя, че ако майстор-стругар е създал виетнамското женско тяло, то само Създателят на стругари е бил способен да го облече в “ао дай”.