Виетнам › Чау Док

Особено след Камбоджа е приятно да се влезне в страна, където цари почти счетоводителски ред. В Чау Док можеше да се разхождаш спокойно по тротоарите, в близост на Басак имаше широка променада, малък зелен парк с подрязани дръвчета и даже детски площадки за игра. Магазините и пазарите бяха богати и щедри, припомних си що е то светофар, асфалт, банка и какъв е вкусът на пържолата, така че бавно започнах да натрупвам килограмите, стопени някъде из страната на кхмерите. Хотелите в Чау Док бяха луксозни и евтини, при регистрация полицията искаше копие и от паспорт и от виза, а на места се усетих, че стаите за виетнамци и за чужденци се различават единствено по наличието на подслушвателна техника. Едва на третия блажен ден от престоя си реших да продължа нататък. Опитах се да спазаря товарна лодка за разстоянието до Сайгон, но същият този виетнамски порядък обърка плановете ми – местните изглеждаха непреклонни. Наложи се да се придвижа с автобус, а автобусът сякаш за контраст на всичко казано до тук, още от първата спирка се оказа пълен с контрабандисти, вързали десетки кутии цигари “Jet” с ластици по краката и телата си. Цигарите явно идваха от Камбоджа, а тялото на жената от съседната седалка изглеждаше безформено и несъразмерно в сравнение с иначе слабичкото й лице. Не можах да разбера докрай тази мистерия, а любопитството ми се засили още повече на излизане от Виетнам, когато пак пътувах с контрабандисти – макар и по-професионално те изнасяха същата марка цигари “Jet” за Лаос. Виетнамците изглеждаха доста предприемчиви търговци.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания