Далат е едно приятно, планинско място за отмора на местни и чужденци, което учудващо прилича на европейски курорт. Градът е застроен като огромен амфитеатър на няколко хълма, а по тях са накацали тесни и дълги, типично виетнамски къщи в зелено, жълто и розово. Някъде настрани в ниското има огромно езеро с формата на бъбрек, а като подиум на амфитеатъра централно е разположен местният пазар – един от най-красивите по света или поне в Азия. Пазарът е една огромна сграда на няколко етажа и повечето криви и стръмни далатски улици се събират стремително към него и го затварят в широк, препълнен с хора и сергии кръг. От северната му страна са продавачките на помело, драконови плодове, джекфрут, гуаве, манго и десетки други плодове. Възрастни жени разполагат рамбутаните от кобилиците си на мушами по земята, в близост до малки пластмасови кантарчета. До тях шумно се търгува също със зеле, домати, марули и лук, а селяните от околностите носят и ягоди, боровинки или малини. Източната страна на пазара е запазена за всички, предлагащи кокошки, риба, хиляди различни меса, свински глави и уши, жаби и змиорки, които се разпарчават на място, а по южната страна са подредени кошовете с ориз, чай и сладки сушени местни картофи, таблите с кореноплоди и рафтовете с кейкове, фъстъци и много други знайни и незнайни стоки. Западната част изглежда като една безкрайна градина с петунии, жълти и алени рози, гладиоли и амарилос, които първо идват до тук от околните оранжерии, снабдяващи цялата страна с цветя. А хаотичната хармония на това шарено място се допълва и от подвижните продавачи на летящи балони, цигари, часовници Rolex и слънчеви очила, които сноват сред тълпата и се провикват високо и закачливо. Първият етаж от сградата на пазара е един безкраен ресторант с десетки вида супи и ориз, наденици и пържоли, зеленчукови ястия, газирани напитки и прясно изстискани сокове, а вторият етаж е побрал претрупаните магазини за конфекция, обувки, сувенири, джапанки, картини и кич – десетки часовници с лика на Хо Ши Мин, светещи в неоново, крещящо зелено. Околностите на града също заслужават няколкодневен престой, с изключение на тези, в които се планира развитие на екотуризма, а екотуризъм по виетнамски значи – игрище за голф до кабинков лифт над препълнен паркинг с автобуси. Все пак на север от Далат все още има високи девствени планини, широки реки, извиващи се като змии в ниското, няколко приказни езера и просторни терасирани хълмове. В далечината могат да се видят десетки селяни и селянки с конусовидни тръстикови шапки, събиращи стока за далатския пазар, а неуморният им труд създава впечатлението, че хълмовете са обшити с гигантски кръпки от зелено, кафяво и жълто. Селцата тук не са особено богати, но отново и къщи и улици са изключително чисти и подредени, а необработваемите площи и безделниците са рядкост.