Виетнам › Сайгон
Сайгон е име на квартал и река, Сайгон е бивша столица на бивша френска (индокитайска) провинция и бивш южен Виетнам, а днес Сайгон или Хо Ши Мин е най-заселената виетнамска провинция с над 6 милиона души. По града се виждат хиляди стари колониални сгради и много широки булеварди, но въпреки че колите и автобусите не са рядкост, в движението преобладават предимно мотопеди, рикши и малки моторни таксита на 3 гуми. Пазарът на Сайгон – Бен Тан – е прекалено туристически и подреден, но в непосредствена близост до него има по-малък и по-интересен пазар, предлагащ всякакви домашни животни – кучета, папагали, гущери, жаби и богат асортимент от змии. Пак в непосредствена близост се намира централният първи район на града, където са скупчени хотели, ресторанти, интернет, масаж и всякакви услуги за туристите, а най-разпространеният сувенир от Сайгон определено е бутилка с местна оризова ракия. В бутилката за мезе плува кобра или гущер-геко, понякога кобрата е захапала друга по-малка зелена змия, а понякога от устата и се показва само скорпион. Блажени да бъдат пияниците, а около булевардите, туристическите бюра и сувенирите се преплитат стотици малки, криволичещи улици с антични прихлупени къщурки. По тях не могат да се разминат и два мотора, но въпреки това бръснари (“хот ток” на виетнамски) са седнали пред дюкяните си, а на земята местни търговци са опънали мушами с дрехи, обувки или плодове, които настойчиво предлагат на минувачите, подредени на опашка по теснините. Трябва да се отбележи, че модерните къщи в града, а и по цял Виетнам също са изключително тесни, високи и дълги (5 етажа от примерно 3х20 м) – подобни на кибритени кутии, захвърлени и паднали върху драскалото. Цената на фасадата към главна улица е прекалено висока и е нормално една сграда да е широка само колкото стая плюс коридор. Едно от малкото изключения е сайгонската катедрала в центъра, която наистина е и масивна и величествена (все пак във Виетнам има 10 милиона католици), а изключение също са и небостъргачите на местни, европейски и американски фирми или банки. Под тях почти микроскопичен, някъде в ниското все така уверено и целомъдрено гледа вожда и учителя – Хо Ши Мин. От дълго време не бях срещал сънародник и точно в Сайгон съдбата ме събра с моряк, прибиращ се след няколкомесечно плаване към България: – “Абе взеа ни от кораба, оставиа ни там у канала, а то една дивотия, едни сламени колиби… викам си кво стаа, кви са тия работи, ше ни почнат човекоядците…сега летиме за Истанбул, там хапвам две шкембета с Ефес и после бегам при булята… агне ме чака от Гергьовден”. Досега бях изпитвал носталгия само по Индонезия, но трябва да призная, че след краткия разговор с моряка ми домиля и за родината.
Снимки от всички пътувания
 |