Виетнам › Мъже

Като съм почнал ще разкажа и за виетнамците. По всяка вероятност още от колониалните времена на французите и военните авантюри на американците в целия виетнамски народ е останала една дълбока неприязън към белия човек, смятан почти навсякъде за американец. Работил съм дълго време в Истанбул и въпреки че и досега оценявам работливостта и добрите качества в турчина, с носталгия и насмешка си припомням подмятанията и на приятели и на познати за “манафите, резаците и задния двор на турското посолство”. Хората тук (не без основание) имаха подобни чувства към отдавна избягалите агресори и при първа възможност искаха да си премерят силите с мен, за да се докажат. Често се случваше да се пробвам на канадска борба по автобуси и закусвални, но местните винаги избираха някой ковач или хамалин по професия, така че шансовете ми за успех бяха нулеви. След време започнах да приемам само поканите за надпреварване по плуване или волейбол, където те бяха обречени, но понякога малки деца ме замеряха с не толкова малки камъни и юноши насочваха моторите си към мен с единствената цел да ме уплашат. Изобщо създадох си някакви по-конкретни представи за пословичната азиатска жестокост, но както и да е – болшинството от хората не показваха чувствата си открито, а също така често развеселени виетнамци ме канеха да споделя мезето и ракията им. Обичайна гледка за всеки тукашен град е, когато на някоя малка улица под дървета са разположени червени пластмасови столчета и маси с големина, подходяща за някоя детска градина. До тях местните мъже слагат бира на каси, мезе от свински вътрешности и уши или шишета с оризова ракия, която струва под долар за литър. Но виетнамските пияници обикновено са неагресивни веселяци, никога не видях пиянски скандал или бой и винаги мерех сили с тях само по собствен кеф и желание.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 10 - Към Аремулит. Я колко сол!

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia