Виетнам › Хо Ши Мин

Виетнам е страна, където хората изпитващи носталгия по доброто време от преди 1989 година могат да опреснят спомените си. Във Виетнам се веят жълти петолъчки на червени знамена, до тях се виждат и сърпове и чукове, под тях може да се наблюдават пионерчета с червени връзки, а някъде над всичко това гледа мъдро статуята на вожда и учителя – Хо Ши Мин. “Той, който дава просветление” е само един от многото псевдоними на г-н Нгуйен (както се наричат сигурно 50% от виетнамците), а богатият му житейски опит е трупан по Северна Африка, Великобритания, Щатите и Москва, преди завръщането във Виетнам и основаването на местната комунистическа партия. Интересно е, че медиите все още отделят толкова време и пари за величаенето на човек умрял през 1969 година, заедно с постоянното натрапване на героичното минало на виетнамския народ – но пропагандата си е пропаганда, била тя по Америка, Европа или другаде. Действителността всъщност бе, че страната поне от десетина години следва китайския образец и вече широко е открила вратите си за “капиталите на свободната търговия”, въпреки че китайците тук определено се смятат също за агресори и съвсем не са на почит. Много от обикновените виетнамски труженици споделяха, че нямат съботи, недели или свободно време освен петте почивни дни около Нова Година, 80-годишни баби ситнеха бавно под тежестта на претоварени бамбукови кобилици, а гледката на просяци, бе нещо обичайно навсякъде. Често се виждаха и жени и мъже, прогорени от напалма, американските интереси и “героичното минало”, които навираха ампутирани крайници в лицето ми, но малкото им пари идваха не от държавни помощи или военни пенсии, а от плодовете и бисквитите, които те продаваха с единствената си здрава ръка. Социална система във Виетнам почти липсваше, комунизмът бе само една отвлечена идея за разлика от всеобщата парично-ориентирана практика, а градът наречен на Хо Ши Мин бе по-известен със старото си име – Сайгон.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания