Мавритания › Маври

Изкарах няколко дни в Тержит, разходих се пеш из пустинята и установих, че изгубването в нея е доста лесно осъществимо. Тук няма много дюни, пустинята е каменна и винаги може да набележиш ориентир, но въпреки това ориентирите са прекалено ниски и от 100 метра настрани изглеждат по съвсем различен начин. Добре, че слънцето не е скрито зад облаци и на къси разстояния лесно се ориентираш по посоките. А после се изгубихме още един път с Джеф, Ив и гида, когато с джипа тръгнахме към Делта Мерит – широко, прохладно и синьо пустинно езеро на 20 км от Тержит. Но не се губи само който не пътува, така че се прибрахме преди залез в къмпинга, а на вечеря се случи нещо, което познавах само от книгите на Thesiger. Това е човек, живял години с бедуините на Саудитска Арабия, който прониква дълбоко в мисленето им и въпреки това никога не може да си обясни, защо те постоянно черпели незнайните пришълци с оскъдните запаси от месо, зърно и вода на кервана. Храната по оазисите е скъпа дори и за местните. Много стоки трябва да се докарат от съседния голям град, след като се купят или заменят срещу стоки от оазиса – примерно фурми. А последната вечер ние се подготвихме добре за прощална вечеря, купихме сардини, хляб, спагети, домати и лук от бакалията, Джеф извади отнякъде камилско месо и шишове, а гидът се зае да прави тажин. След молитвата на залез чиниите върху кърпата на земята придобиха вид и се напълниха с мръвки, риба, десерти, шишове и зеленчуци, но в същото време от селото заприиждаха местни, които насядаха до нас по дюшеците. Джеф познаваше криво-ляво хората и не искаше да си създава неприятели (като директно ги изгони), а щом вечерята почна те, кой с вилица, кой с пръсти бръкнаха в чиниите ни и замляскаха. На втората минута забелязах, как мавъра до мен изобщо не докосваше зеленчуците, спагетите и картофите. Само рибки и камилски шишове изчезваха в устата му, а когато тя не бе пълна докрай той с охолство произнасяше – хамдулила (дал Бог добро) или бисмила. Но ние с Ив и Джеф се усетихме и това се превърна в една от най-бързите вечери в живота ни. Опустошихме и тажина и мръвките и рибата и лука за нула време, а след като не остана нищо за ядене местните набързо изпушиха половината от цигарите ми, казаха още няколко хамдулила-та и се разотидоха. Във всяко село има по един луд, който дърпа речи вечерно време, така че към 9 местният луд начена репертоара си, а към 10:30 жени се събраха зад къмпинга и почнаха да се надпяват с у-у-у-ткане.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания