Мавритания › Тержит

След Уадан се върнах обратно в Атар. И два дни след Рамадана маврите все още празнуваха, така че заедно с французина Ив (поредната среща по пътя) не успяхме да намерим транспорт и да се придвижим нататък. Останахме при “красивата” мюсюлманка, а следващата ни обща цел бе оазисът Тержит на около 50 км разстояние. Най-накрая късметът ни помогна – Ив бе дошъл тук с експреса Нуакшот-Атар и по случайност срещна шофьора му в центъра на града. Експресът е малко жълто микробусче, което не трябва да спира никъде, за да спести 1-2 часа на пътниците, но въпреки всичко шофьорът се съгласи и ни взе срещу скромно възнаграждение. Тержит е само на 15 км отбивка от главния път, така че когато завихме наляво на разклона пътниците запротестираха… а аз си представих как примерно автобусът София-Благоевград отбива на Дупница за да остави двама немци с раници до Паничище. Стана ми весело и с усмивка на лицето слезнах в Тержит, а експресът направи обратен завой и продължи напористо по пътя си. Отседнахме в къмпинга на Джеф, а Джеф бе друг французин – почернял, жилав и сух бивш програмист, погълнат отдавна и изплют в предпенсионерска възраст от информационната индустрия. На сбогуване IBM му бе осигурил финансите, достатъчни за малък бизнес в Мавритания, а около Джеф се мотаеха няколко местни, изхранващи се от същите пари. Единият от тях бе гидът, когото срещнах още на границата с мините. Пейзажът около Тержит остава пирографиран в спомените ми – ние наричаме с думата пустиня всичко между Лаюн (Западна Сахара) и Фаюм (Египет), но всяко едно кътче от нея е индивидуално, самобитно и запомнящо се, а пясъкът и скалите се променят на места през броени километри. В пустинята има много повече живот отколкото в бедните ни представи за нея, а в оазиса Тержит имаше дебели сенки, студени реки, каскади и прохладни басейни. Пастири подкарваха многобройни кози стада през дюните, а Ив ми каза – Сега знам как е изглеждал света в библейски времена. Рекламата на оазиса е, че ако някъде има рай, той трябва да е близко до Тержит… но раят тук (за разлика от Индонезия) не е абсолютно стълпотворение на благодати, а по-скоро едно относително понятие. Раят е там, където след жажда и слънце намериш вода и сянка или където след глад и безсъница намериш подслон и храна. Мавританският рай е рай на контрастите.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания