Навсякъде в Уадан се виждаха многобройни стада от кози и пасящи камили, а камилата безспорно е едно от най-интересните животни на планетата. Веднага се набива на очи, че за разлика от коне или крави тя ходи местейки заедно двата леви, после двата десни крака и т.н. Ездачът на гърба й описва линии подобни на китайска пагода и постоянно балансира странично. Камилските копита са широки, за да не затъва из пясъците, а краката й са слаби и високи – по този начин тялото се намира доста над непосредствената горещина на пясъците или камъните. Вълната й е дебела и предпазва от дехидрация, а животното започва да се поти едва при температури над 40 градуса. Губил съм няколко литра от себе си вследствие на обезводняване и знам как се чувства човек при такива условия, но камилата може да дехидрира до 1/4 от теглото си преди да доближи критичната точка. Гърбицата е мастно образувание, чийто метаболизъм набавя вода на организма, а по дневниците на пустиноведи като Буркхардт или Ашер фигурират двуседмични преходи без капка вода. Всички тези данни варират в зависимост от сезона, килограмите на гърба на камилата и наличието на трева и храсти в пустинята, но и при екстремни условия средната й скорост е около 5-6 км/час. Камилите “надушват” водата от голямо разстояние и за кратко време могат да развиват скорости над 50 км/час, а количеството, с което задоволяват напълно жаждата си понякога стига до 80 литра. За успокоение бедуините им пеят по време на водопой, но понякога бедуините просто слагат фуния в устата на животното и преди дълъг път допълват още половин туба “за всеки случай”. Езикът, устата и гърлото на камилата могат да се справят с твърди като карфици бодли, които с изключение на жирафа не са по силата на никое друго животно, а освен всичко това камилата дава мляко, месо, кожа и вълна на хората, които се грижат за нея. Предполагам, че има книги дори и за психологията на камилата, но мога да ви кажа, че нравът й понякога е отвратителен. Затова камилата се връзва по един начин преди да я оседлаеш и по друг начин вечерно време, а за керваните рядко се ползват самци дори и извън размножителния период. Зухаир е арабски поет и философ от 6ти век, който е казал в поемите си “Аз виждам, смъртта е като лутаща се сляпа камила – ако те стигне си мъртъв, ако подмине – живееш и остаряваш”.