Мавритания › Гидовници

Преди да влезнат в непознат град туристите с пътеводител грижливо избират хотел от книгата си. Имайки адреса, повечето от тях хващат такси до там. Нанасяйки се в хотела те избират ресторант от книгата си и вечерят в него, но остават учудени, че и квартирата и ресторантът са пълни с други туристи. Така дори и пътуващите индивидуално са изолирани от заобикалящата ги среда и са само чужденци сред други чужденци. Ако в Нуадибу има примерно 20 страноприемници, най-много 4 от тях ще са в пътеводителите, а другите 16 остават за мен. Където се оказваш сред местни или по случайност – с други пътуващи без пътеводител. Пристигайки в Нуадибу се заприказвах с един сенегалец, а той се прибираше към вкъщи и пътят му минаваше през място, в което давали подслон срещу пари. Тръгнахме заедно и след около 10 минути стигнахме до къща без надписи. В двора на завет имаше градина и маси, а около тях вече седяха мюсюлмани с тежки погледи и дълги бради, които си приказваха, сърбайки чаши чай. Нарекох мястото “мюсюлманска среща” и останах да спя там срещу 6$ за собственика и 2$ за пазача. Без тези 2 долара, той заяви че е изключено да ме пусне вътре, но стаята бе широка и чиста и с 5 легла само за мен. Единственият проблем бе, че водопроводът постоянно се пълнеше с въздух и от мивката не течеше вода. Но пазачът дойде, долепи уста до чучура, засмука въздуха и водата потече. И в продължение на няколко дни го виках за същата процедура, винаги когато ми трябваше вода. А това се случваше често.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 12 - Пик Сулано, прекосихме първите стръмни преспи.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia