Октомври 2006
Още преди да тръгна за Азия знаех, че следващото ми пътуване ще е някъде из Африка. Нямах представа къде и за колко време, а коментарите на хората около мен бяха – Там е трудно за пътуване. Там е скъпо. Няма нищо за гледане. На тази жега – ти си луд! Има болести. Ебола. Спин? И малария. Да не те гледаме по Ал-Джазира? Не ме гледаха по Ал-Джазира, но повечето от тези неща излезнаха верни (не се сбъднаха също пророчествата на леля ми Василка – Ще те изядат човекоядците!). Маршрутът се кристализира след няколко посещения на библиотеката, а после си направих пътеводител (15 страни на 3 страници) с най-големите забележителности, най-ползваните граници, валути, посолства и т.н. Изходна точка за пътуванията ми често е страна, в която съм бил преди това (опитвам се да хвана света в мрежа от преживявания – знам че няма да успея, а това даже помага), така че този път тръгнах от Мароко и поех на юг. Самолетният ми билет бе с дата за връщане след 6 месеца. В последствие разбрах, че западноафриканските страни не са толкова ясно обособени колкото азиатските и изглеждат като една голяма държава за белия гостенин, а в подкрепа на тази теза много от местните отвръщаха на въпроса – От къде си? – с елементарното – От Африка. Така тези 6 месеца се оказаха достатъчни за една повърхностна представа от черния континент, а тази представа е обект на следващите пътеписи.