Продължавам на север към Тайпинг – малък китайски град в султаната Перак, а както помня от Chinatown, китайските градове се разпознават по свинското, ракията и проститутките. Всеки втори хотел в Тайпинг е бордей, а пред вратите на стаите, пълнички, позастаряващи жени с комбинезони и шарени дантели, сякаш излезнали от архаичен каубойски филм, се усмихват ласкаво на клиентите. Само на 1 км от града започват обширни, пъстри градини с беседки и езера, заливащи стогодишните, отдавна забравени калаени мини. В езерата плуват декоративни риби, а по мостчета, китайци скришом хвърлят кукички със скариди и вадят (предполагам не особено вкусни) бразилски риби с петна като втори чифт очи на опашката. Наблизо се намира и зоопарк на огромна площ, в който наред с животните зад клетки се виждат половинметрови гущери монитор и маймуни-пришълци. Нахраниш ли ги един път, маймуните стават нагли, показват зъбите си, залепват се за теб, дърпат раницата ти и изчезват само като вдигнеш тояга в ръката си. Близо до Тайпинг се намира градчето Куала Кангсар, в което на хълм е полегнала най-красивата джамия в Малайзия – почти стогодишната Убудиа с множество златни куполи наподобява православна черква… но само ако махнеш минаретата, а до джамията, на друг хълм в гората е лятната резиденция на султана на Перак, също с величествени златни кубета, която е отворена за всички… поканени от султана.