Малайзия › Мерсинг

Свършва рамадана (Аидулфитр на арабски и Хари Рая на малайски) и единствените магазини, които работят са китайските. Но даже и в делничен ден китайците са най-предприемчиви и неуморни – неслучайно цели сектори в икономиките на югоизточна Азия са вече в техни ръце. Разглеждам Мерсинг – поради отлива, мръсният плаж е изнесен на стотина метра навътре в морето, наблизо е миниатюрен и смешен амфитеатър – една от малкото атракции на градчето, на близък хълм от далеч се вижда красива зелена джамия, а на връщане от нея почти на шосето виждам гущер, приличащ на варан, дълъг може би 2 метра, от семейството на мониторите. В първия момент машинално помислих – каква хубава статуя са направили хората – но след 2 секунди съобразих, че гущерът бе жив и малко след това той тромаво изчезна към джунглата. До него остана друг еднометров гущер, по който се прескачаха мухи. Може би мирисът на разлагащо се месо бе повикал големия канибал при трупа на малкия канибал. Следобед разменям няколко думи с рибарите, които си почиват за края на рамадана, а вечерта пийвам по няколко бири с тамилски гастарбайтери, които празнуват Диипавали – хиндуският празник на светлината завърши с пълно затъмнение в главата на един от тях. На другата сутрин напускам Мерсинг с автобус, пътниците се качват и слизат през 100 метра, но вътре постоянно има около 100 души, минаваме така около 100 км и чувам към 55 малайски песни. 50 от тях са за Хари Рая, а другите 5 за Аидулфитр. Ислямът в Малайзия определено е по-строг от индонезийския и почти няма незабрадени мюсюлманки, но ми се струва, че тази широко разпространена религия тук масово се полира от медиите и сякаш бавно се поглъща от пипалата на всемогъщото консуматорство.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания