Подобно на Ипо, Мелака също е град на река (Мелака) с име на дърво (Мелака). Точно тук преселници от Ява и Аче вдигат първия малайски султанат, просъществувал до идването на португалците. Мелака е културният център на Малайзия и десетки музеи с вход (нещо нетипично за страната) събират пари от туристите, скитащи около стратегическата крепост на хълма Свети Павел, минавала през много ръце на разни завоеватели. Най-старата малайска джамия също се намира в Мелака, както и най-старият китайски храм (в Малайзия), чиято главна зала е побрала по един “олтар” на Буда, Конфуций и Лао Дзъ. Но наред с тях има и атракции, които липсват по пътеводителите. Почти изгубил се, на края на града, срещнах весело старче с бирено коремче, което седеше на припек пред малка къща. Еднометровата й ограда бе изцяло от бирени бутилки, а малко настрани в двора, пак само от бирени бутилки бе вдигнат храм на Буда. Старчето ме упъти и сподели, че храмът е малък и може видимо да се разшири само за три месеца, а през зеленикавите стъкла отвътре сияеше лицето на Буда, застинало във вечна безгрижна усмивка.