Малайзия › Cameron Highlands

Най-известният планински курорт на Малайзия – Cameron Highlands – също се намира в Паханг и от магистралата шосето стръмно поема нагоре. След час подминавам водопад със задължителен паркинг, магазин и отпадъци, а малко след него от дясно на рейса остава огромен язовир. И от двете страни на пътя се проточват безкрайни чаени плантации, но покрай тях е отрупано с багери, самосвали и валяци, които механично пригласят на песента на джунглата и създават странен пейзаж. Намирам се на 1500 метра височина и климатът за пръв път е умерен, с температури към 20 градуса. Курортното селище Тана Рата прелива от хотели и туристи, но повечето от тях явно само почиват по стаите си, тъй като пътеките из джунглата са почти безлюдни. Пътеките са около 20 – някои стръмни и глинести, на места с въжета през коренища и паднали дървета, водят към върхове без панорамен изглед (поради буйната растителност), а други обикалят по равното, през малки реки и водопади. Бях чел, че в малайската джунгла на 1 км² се срещат повече видове животни и растителност отколкото примерно в цяла Англия и сякаш за доказателство през борове, виторасли кипариси и араукарии се понася песента на непознати птици. За пръв път виждам евкалипти с кора, която събира водата като гъба над меката сърцевина, а насекомите, въпреки че липсват комари, би трябвало да са безброй. Импровизирайки поемам по пътека през градини с камелии, която бавно се стеснява и губи из дървета, папрат и храсти, но картите на местността рекламират “тесен контакт с джунглата”, така че спокоен продължавам напред. Накрая “пътеката” свършва с вертикални три метра надолу, които почти ме изхвърлят в задния двор на сикхски храм, разположен близо до пътя. Влизам вътре след като свалям обувки и измивам краката си. Не се налага да вържа тюрбан на главата, тъй като нося шапка. В сикхските храмове липсва онази разточителност и помпозност, така характерна за черквите и джамиите, въпреки че младата 500 годишна религия е смесица между ислям и хиндуизъм. 90% от сикхите се казват г-н Синг (лъв), а повечето от тях вярват в Сет Нам – Бога на Истината. Те не стрижат коси и бради, а тюрбанът, покриващ главата е свещен, въпреки че при сикхите като цяло ритуалите са заклеймени и липсват свещеници. Тяхна Мека е златният храм в Амритсар (Индия – до пакистанската граница), а навсякъде около храма на знамена и табели се вижда сикхската “Кханда” – знак с двуострата сабя на знанието между две други заоблени саби. Потеглям към чаените плантации, а наоколо се виждат насаждения с домати, зеле, лук и люти чушки. Плантациите са разпростряни на ниски хълмчета, а чаят е малък храст с тъмно зелени маслени листа (подобни на кафените), така че отдалеч, плантациите с характерните тесни пътеки между храстите наподобяват гънките на огромен зелен мозък.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания