Усещам тримесечна умора в кокалите си, а и първата половина на Декември е идеално време за плаж на западното крайбрежие. Пристигам в Лумут, откъдето хващам кораб за Пулау Пангкор – остров между Индонезия и Малайзия. Пишейки тези редове след 26.12.2004 и след хилядите жертви на Индийския океан, си припомням, как на Пангкор бях особено доволен, че се намирам точно там, тъй като по онова време части от северна Малайзия и Паханг се оказаха откъснати от света поради наводнения с десетки удавени и десет хиляди евакуирани. Сега се радвам, че пак съм някъде далеч, но не мога да предсказвам бъдещето, дори по свински черен дроб, така че си оставам само с надеждата, да не срещам мечка в гората. Смятам, че Пангкор сигурно се е разминал без жертви (ударната вълна, поради теснините на Малакския провлак, не е била така силна както в Тайланд, Шри Ланка, Индия или Индонезия, а на 500 метра в морето, точно пред селото, където отседнах, има два необитаеми острова, които надявам се са поели и смекчили удара). Само със сарказъм се сещам как по телевизор на кораба, като реклама на острова, вървяха кървави сценки от Jurassic park III, които днес биха били само невинна приказка на фона на документалните кадри от CNN и BBC. След първите новини за бедствието изникват спомени – малайци се возят на моторница, на джет и на банан – гмуркат се със шнорхел и спасителни жилетки (повечето от тях не умеят да плуват) – спомням си морската вода позеленяла от планктон, който се лепи по кожа и бански – по острова пеят “смеещи се птици” с жълти клюнове и жълти петна около очите, които говорят като папагал (но със затворен клюн), а във водата се виждат странни, черни, морски животни (подобни на дебели змиорки), които не се движат и са полепени по скали и пясък – рибарски лодки пускат следобедни мрежи в морето, а моряци тропат по водата, за да повикат рибите – по покривите на бунгалата се перчат суетно черни, големи птици с бял клюн, извит като на тукан и рог над него. И гледайки отнесено телевизора, спомените се завихрят заедно в мътна, кална буря, която като водопад се изсипва върху спокойния бряг на тропически остров.