Малайзия › Консуматив природа
По пътя към Мерсинг, на източното малайско крайбрежие, прекъсвам пътуването си при водопад, наречен Ломбонг. Подобно на Индонезия очаквах да видя много природа, високи скали и деца, пикаещи под водопада, като единствена атракция, но учуден стигам до паркинг с автомобили, таксита и дървена кабина, където плащам вход. Напред се виждат няколко ниски хотела и бунгала, срещу водопада има конферентна зала с огромни прозорци, наоколо са типичните сергии и магазини за сувенири, подредени в шпалир около пътеката, а под водопада има купища боклуци, завити в пликчета или направо изсипани на земята. Спирам се пред широко място за пикник, където обядват китайците, а в локвите наоколо се къпят навалици от индийци. Няма да се учудя ако след 5-6 години тук се появи игрище за голф и хотел на 10 етажа, засенчен от друга по-висока сграда. Островите около Мерсинг (най-известен, от които е Пулау Тиоман) се оказаха подобно разработени – корабът до там и обратно струва 10 долара, а цените на хотели и транспорт също са надути. Другата атракция – националният парк Ендау Ромпин, се оказа още по-скъп и още по-недостъпен с обществен транспорт, така че се отказах от всичките си планове за района. Малайзия определено е тръгнала по сингапурския път и природата на места е обърната в консуматив – острови на килограм, водопади на метър, с казино и хотел за гарнитура – стоки като зад витрина, с цени, рабат и вързани панделки.
Снимки от всички пътувания
 |