Йордания › Петра

За десерт пристигнахме в Уади Муса – вече не така малкото село над Петра. Цената на входният билет бе променяна 2 пъти през тази година – от 27 на 33 евро, а след няколко дни щеше да има ново покачване над 50. Решено бе също, туристите, влизащи в Йордания от Египет за ден-два, да се бръкнат и извадят по 90 евро. Не съм виждал по-голям паркинг за туристически автобуси никъде другаде и някак си стана немислимо да играем по тези правила, така че поехме на север към Малка Петра. След първото село се показа асфалтов път, водещ към руините, но този участък е прекалено охраняван. От там влизат и линейките до самите руини, което бе достатъчно да ни откаже. Върнахме се и изследвахме околностите на паркинга и хотела до входа. Тълпите от чужденци и местни с магарета и каручки се виждаха в ниското, но спускането до там ми се стори стръмно точно в този участък. Отидохме на главния вход и взехме безплатна карта на района. Веднага в очите ми се наби трасето на стария акведукт, който бе доста в страни от главните пътеки. Поне тук теренът със сигурност щеше да е равен, а се надявах да няма и пазачи. Едва надвечер огледахме подробно този нестандартен вход и на смрачаване Теди откри пролом към ниското. Единственият недостатък бе, че мястото бе равно като тепсия и събираше погледите. На другия ден станахме рано. Момчето от фундука запита – Къде сте тръгнали? Още не са отворили! – но ние тръгнахме в идеално време. Още по тъмно се спуснахме надолу през равното поле, намерихме дирите на акведукта и тъй като все още бе около 6 сутрин, зачакахме да отворят руините, за да се слеем с тълпите. Закусихме между два храста и след час продължихме. Прикляквайки на по-откритите места се спускахме постепенно надолу, само веднъж объркахме пътеката и накрая се озовахме в полегат улей с надеждна посока. Навремето, когато акведуктът е бил подържан явно са липсвали праговете, с които се сблъскахме. Минахме през двуметров праг, после през друг малко по-нисък и най-накрая пред мен се откри чудна гледка. В краката ми имаше триметров праг, но напред се показаха туристи, щракащи с камера. Скочих някак си долу с идеята че няма да мога да го кача обратно, поех раницата, помогнах на Теди и поговорихме малко с фотографите. Бяхме хакнали Петра, а както се оказа вътре нямаше никакви допълнителни контроли. Започна се едно разглеждане, през което обходихме комплекса, загубихме се в мелето и ни свърши водата. Към края на работното време се изнесохме триумфално през главния вход.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания