Многото туристи, файтони и сувенири в Акаба се виждат веднага, но градът и най-вече пристанището са по-интересни с друго – тук е началото на основната артерия, захранваща със стоки и суровини цялата страна. Акаба е ахилесовата пета на Йордания и точно тези 20-30 км на Червено море са решаващи за местната геополитика. Навремето крал Хюсеин изтъргувал със Саудитска Арабия 12 км плажна ивица за няколко хиляди квадратни километра пустиня – прекрасна за Йордания сделка. Днес крайбрежието от север на юг е запълнено с индустриална зона, плажна ивица на хотелски комплекс, градски плаж с малко пристанище, рафинерия, пак пристанище, контейнерен терминал и резерват точно до него, поредица от коралови рифове, безлюден плаж (по който вече се строи), друг конгломерат от хотели с яхтено пристанище, малка ивица пясък, кралския център за гмуркане и село на най-южната граница. Изреждам с такава точност, защото минахме пеш през тези места – изгледи за разрастването им, дори и теоретични, не съществуват. Може би ще се появи и аквапарк – все пак съдбата на резервата и кораловите рифове в близост до промишлените клоаки е ясна, а след време водолазите в Червено море ще имат опции само в Египет и примерно Судан. Все пак е учудващо и забележително, как местните успяват да се справят с толкова разнородни дейности на така ограничена площ.