Йордания › 50% надценка
Когато човек няма опит с пътуването, масовият организиран туризъм е приемлив начин да видиш чужди светове. Всичко идва на готово, пакетът струват само пари, а условията, компанията и даже впечатленията са сходни на домашния уют и на познатото. Всичко това естествено може и да се превъзмогне. Няма как хора, имащи 3 часа тук и половин ден там и така цяла седмица, хора придвижващи се в чартърни автобуси, настаняващи се в резервирани хотел и контактуващи само с екскурзоводите и гидовете си да се докоснат до чуждото в една страна, а още по-малко да го разберат. Ефектът, заедно с налудничавите входни цени се виждаше навсякъде из Йордания и контактът с местните често оставаше само на ниво пари. Стереотипите на туриста спрямо местните (това са бедни и щастливи хора) са същите както и стереотипите на местния спрямо туриста – това е нещастник с пари. Йордания като цяло ни се стори доста по-комерсиална от Ливан, а със Сирия изобщо няма сравнение. Тъй като познавахме цените, много добре ставаше ясно що за търговец имаме пред себе си. Точно в Уади Муса обиколихме 5 магазина с 50% надценка за нас, но накрая намерихме старче, продаващо на нормални цени. Голямо е облекчението, когато на втория ден не трябва да се луташ и пазариш за всичко като циганин, но на третия ден в магазина продаваше син на същото старче, който си вмъкна и солиден бакшиш в сметката. „Баща ти е добър човек, но ти си пълно лайно. Обади се и му кажи на каква цена продаваш, за да видя колко ще ти издърпа ушите!” Момчето остана непреклонно, но след половин час пак минахме от там и то бързо се изниза навън. Старецът се беше върнал, но за следващия път в Уади Муса още от сега зачерквам и неговия магазин.
Снимки от всички пътувания
 |