Голяма част от територията на Йордания е пустинна и символично населена. Реших, че трябва да посетим поне един оазис, така че поехме на изток от Аман, минавайки през Зарка – голям, промишлен град, който постепенно се слива със столицата. На няколко часа от там, покрай камъни, пясъци и пустош се намира Азрак, което на арабски значи синьо. Дали е синя водата, небето или нещо друго не стана ясно, но в най-ниската част на оазиса се зеленеят тресавища с буйна растителност – днес обявени за резерват. Прелетните птици ги използват за презареждане на гориво и настройки по аеродинамичния си пакет, а единствената вода в изобилие на десетки хиляди квадратни километра наоколо е накарала владетелите на деня да поставят (от незапомнени времена) гарнизоните си точно тук. В Азрак се разклоняват пътищата за Саудитска Арабия и Ирак и целият трафик от автомобили, рейсове и камиони разрушава атмосферата и тишината, така типични за оазисите по принцип. Но освен резервата може да се посетят няколко крепости и идването до тук не е съвсем напразно. В каср Азрак ме впечатли двуметровата и дебела цяла педя врата (на второстепенно помещение), оформена заедно с пантата си от монолитен камък, а каср Амра (червената крепост) е място, където десетки фрески по чудо остават запазени точно върху стените на баня. Наред с изображенията на животни и ангели се виждат голи нимфи със също по чудо непокътнати от исляма бедра, гърди и лица. Обществен транспорт по тези места няма, но стопът върви идеално.