Йордания › Към Аман
Няколко часа пътуваме в по стандарт пълното с 4 човека такси от Рамта. Върху левия заден прозорец е преметнато и вързано одеяло, но прозорецът не е счупен – одеялото пази само от лъчите на слънцето. Това, което се вижда от пътя е сух, полупустинен пейзаж без грам зеленина. След всичките руини в Сирия пропускаме да спрем при тези в Джераш, за което донякъде е виновен и входният билет от 8 евро. По обяд сме на автогара Табарбур в Аман. Чакаме дълго градски автобус в посока даунтаун на град, който поради мащабите си няма център или вече има десетки такива. Попадаме в задръстване из тесните улици под цитаделата, но тъй като вече почти сме пристигнали, най-накрая се изтръгваме от автобуса и продължаваме пеш. След няколко минути отсядаме във фундук до джамия, чиито фундаменти са положени по времето на втория халиф Омар. Излизаме пак. Изгладнели сме до там, че само с лек пазарлък хапваме на туристическите цени, характерни за заведенията наоколо. След това бързо намираме типичните за Йордания кафеджии, разположили джезвета, газов котлон и чаши на половин квадратен метър. Пийваме два мазбута и едва тогава пред нас се отварят жълтите хълмове с тесните си серпентини и стълби, провиращи се между едноцветни и еднотипни къщи.
Снимки от всички пътувания
 |