Йордания › Комуникация
Маршрутката за Уади Рам потегли едва следобед. По принцип имало две на ден, но вторият шофьор бил болен от няколко дни и всички, заедно с багажа, трябваше да се поместим в една. Интересно е как без никакви модерни технологии тонове информация се пренасят на десетки километри в подобни (според представите ни изостанали) общества. Преди няколко години, минавах пеш през село в Того и побъбрих с момче, наречено Бог. Казах му името и страната си, похвалих неговото име и след като поговорихме десетина минути се разделихме. Вече не помня накъде се бях запътил, но след няколко часа се върнах отново пеш през същото село. Зяпнах, след като съвсем друг човек ме поздрави – Здравей Юри! Вторият срещнат зададе въпрос за България и прати поздрави на човека, при който бях отседнал (на 20 км от там). Цялото село вече знаеше съдържанието на разговора ми с Бог и подобно на мравките, отъркващи се една в друга, когато се разминават по пътеките си, местните разнасяха новините със скоростта на мощна, дигитална мрежа. Няма съмнение, че тези механизми са доста по-ефективни от интернет или фейсбук на локално ниво, с огромния плюс че са независими и от ресурси и от инфраструктура.
Снимки от всички пътувания
 |