Гвинея › Далаба
Преди години се запознах с един връстник от Либерия, когото и досега виждам редовно. Дълго време той ми беше нещо като еталон за черен цвят на кожата, но през 2003 ходих до Судан и тази държава разби всичките ми тогавашни представи. Хората в Судан бяха от черни по-черни и съм напълно убеден, че журналистите описващи положението в Дарфур като конфликт между бели араби и черни нилотски племена никога няма да могат да различат едните от другите. Върнах се вкъщи, видях случайно Дъглас (така се казва либериеца) на улицата, загледах се в лицето му и без изобщо да го поздравя казах – “Дъглас, ама ти си бил бял човек бе…”. После му разказах цялата история и даже сега, когато обиколих Западна Африка все още не съм виждал по-катранени лица от суданските. Следващият град по пътя ми се казваше Далаба, а хората там бяха в другата крайност – едни от най-белите африканци. Поради мекия климат, най-високо разположеният град в Гвинея – Далаба – е бил любимо място на французите и повечето от местните са разбъркали гените си с техните. В началото на Декември в Далаба имаше някаква проклета конференция и аз като по чудо изобщо намерих стая. След това срещнах отново германеца. Поради липса на квартира той бе тръгнал да си разпъва палатката, но в хотела имаше и тоалетна делукс и вода (даже топла), така че двамата се побрахме в моята стая. Свалихме едноседмичната мръсотия (топлата вода си беше направо необходимост при студа надвечер), а после се почерпихме с по няколко бири. Германецът се оказа на 55 години, които не му личаха. Оставил жена си по плажовете на Гамбия и обиколил Гвинея-Бисау и Гвинея с колело. По пътя срещнал холандец, който се издържал от писането на книги (“Как да се движим с велосипед из Африка”), но холандецът бил с много багаж и се движел прекалено бавно, така че на втория ден се разделили. Маршрутите му бяха средно по над стотина километра на ден, което си е направо геройство по тези хълмисти и разбити селски пътища. После пихме още и по някое време разбрахме и каква е тази конференция. Група германци от една неправителствена организация събрали тук елита на страната и им устроили семинар по администрация. Като помощ към братския гвинейски народ неправителствената организация напълнила хотелите в Далаба с презервативи Blausiegel достатъчни за една петилетка напред. Немците от делегацията седяха до нас и хрупаха американски фъстъци от алуминиеви пликчета. Всичко това изглеждаше адски странно в страна, където фъстъците се продават навсякъде и пликче американски фъстъци струва колкото тон от местните, но ние пихме по още една гвинейска бира и си легнахме. Блажени са всички, които не са опирали до проекти за “помощ на третия свят”. А забележителностите около Далаба са Фело Каваду (~1300 метра, които качих с група момиченца), едно красиво езеро при изворите на Бафинг (приток на Сенегал) и 10 метров водопад, чието име вече не помня. До него и обратно ходих цял ден, защото понякога с часове не срещах хора, а около Далаба има още маршрути поне за няколко седмици.
Снимки от всички пътувания
 |