Бангладеш › Пътища

В страната липсват камъни и почти навсякъде наоколо се виждат високите комини на тухларни, които през дъждовния сезон понякога се подават от средата на езеро. Тухлите се използват като единствен строителен материал за всичко и често около пътищата са натрупани купчини от тях, които местните трошат с чукове на дребно и използват за добавка към бетона или вместо чакъл. Така асфалтът лесно се разбива, дори новите шосета са пропаднали и осеяни с дупки, а къщите не са особено стабилни, но друг вариант няма. Само по северните части на страната и ниските планини на изток се виждаха купчини от истински камък, но те едва ли стигаха дори за регионални нужди. Град Богра не бе запомняща се гледка. В близост до него се намира първата столица на страната – Махастан, но тя също е строена изцяло от тухли, запазени единствено под земята – по археологическите разкопки из хилядолетните глинени наноси. Продължих на север към Рангпур и Динаджпур, а там тълпа от 20 души ми обясни къде са хотелите и как се стига до там. Както винаги намерих шумен хотел с хлебарки – от улицата се носеха непрестанно звънците на рикшите, по коридора през трясъци на врати си приказваха ведро бенгалците, но с всичко това макар и трудно се свиква, а мрежата против комари не пропуска и хлебарките. Студената вода помага срещу умората, а дълбокият сън е нещо направо немислимо – поне през час се чукаше по вратата ми. Момчета от хотела идваха да побъбрим, след малко те се връщаха да приберат забравени чаши или да донесат още чаши чай, а последният от тях някъде към 12 през нощта се сети че не е напръскал против комари и даже се разсърди че го изхвърлям шумно навън.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания