Бангладеш › Буриганга

Ще привърша на тема Дака с една от най-нереалните гледки по време на цялото ми пътуване. През столицата минава река Буриганга, а по нея сноват едва ли не повече лодки, кораби и джонки отколкото в Банкок, меконгската Делта и бирманския Менделей взети заедно. На пристанището плащаш един път вход на собственика на земята, един път такса на лодкаря и в зависимост от багажа на хамалите, а всичко наоколо е затрупано със сламени колиби, бунища и помпи, бълващи черни пушеци над водата. Успях да се вмъкна в складовете на пазарски магазин, за да получа по-панорамна гледка, а там вече се бяха събрали и доста местни зяпачи. Само преди няколко часа по Буриганга бе доплувала речната растителност, характерна за началото на дъждовния сезон, която ежегодно приижда незнайно от къде, седи тук 2 месеца и после пак изчезва в небитието. Разбрах само бенгалското и име, но тя поразително прилича на гъста мрежа с наситен зелен цвят и сравнително дебели стъбла, които се използват единствено като долнопробен фураж. Растението бе хванало като в капан повечето от малките лодки по реката. Някои от тях със запалени двигатели и гребла се опитваха да се отскубнат от зелената прегръдка и да се върнат поне до кея – но безуспешно. А големите кораби се носеха уверено и триумфално напред като ледоразбивачи насред пролетна поляна, следвани от щастливите лодкари на малки съдове, които не трябваше да прокарват сами пъртина. И цялата зелена гледка се простираше на километри от единствения мост над Буриганга на изток до първия й завой на запад. Време е да спомена малко повече за реките през Бангладеш, защото втората величествена гледка бе също на река – Брамапутра. А тя извира северно от Хималаите и заобикаляйки ги прави един голям завой на изток, преди водите й отново да поемат на запад (вече южно от Хималаите) и да се слеят с Ганг на бангладешка територия. Брамапутра сменя няколко имена, а местните я наричат Джамуна, което няма нищо общо с индийската Джамуна. Бенгалското име на Ганг е Падма, но през Дака минава Буриганга а не Бурипадма, така че тукашните реки са една много, много объркана история. Както и да е – мостът на Джамуна/Брамапутра (в посока Богра) е дълъг поне 4 километра, а самата река е по-тясна примерно с километър. Още надалеч от устието в Бенгалския Голф, водите й се разливат като море докъдето видят очите, но тук водите са сравнително плитки и се виждат десетки пясъчни острови. Както всяка страна на делта, голяма част от територията на Бангладеш е изпълнена с водата от реки, езера и локви, а най-разпространени наоколо са оризищата, които при такива условия изискват сравнително малко грижи. Терасите се напояват без водни колела или помпи, а местните връзват две въжета за дръжката на кофа и след това боравейки с въжетата в майсторски синхрон преливат от ниското към високото. Човешкият труд на село е евтин… много по-евтин от стойността на механичните съоръжения и горивото на помпите.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания