Бангладеш › Нрави

На сутринта Аугустин се появи отново и потеглихме към старата част на столицата. Разгледахме малко забележителности “преди да дойдат туристите”, а като цяло за две седмици престой видях най-много 5-има бели с раници. Бенгалците проявяват само слаб интерес към теб ако си в движение, но тежко ти – спреш ли се веднъж някъде. Невъзможно е да се преброят тълпите, които събирах в Бангладеш, но почти винаги само на 5-ата минута след като повеждах разговор с някой, около нас в кръг вече имаше поне 15-ина зяпачи… колко още стояха зад тях не се виждаше. Първият зададен въпрос е “От къде си?”, а вторият – “Мюсюлманин ли си?”. Понякога ме питаха от коя каста съм и излезна че “ебалимумамата” е грешният отговор – под каста бенгалците също имаха предвид религията. Всеки докоснал се до исляма ще потвърди, че това е една “силова” религия на чийто връх и в чийто център непоклатимо е закотвен строгият и всемогъщ, но справедлив Аллах. В психиката на исляма силата има висока стойност, а слабостта се презира и наказва. Освен това ислямът дава едно “право на безпогрешност” и “правоверните” усещат едно предимство над неверниците, които трябва да бъдат вкарани в правия път, за да изпитат сами от райския благодат на вярата и страхопочитанието към Всевишния. Така че изобщо не е чудно защо бенгалците са преплели религията си с индийската кастова система. Много лош отговор е ако открито споделиш че си атеист, защото пълният безбожник за тях е на едно стъпало с животните, а единственият още по-лош отговор е да кажеш – “аз също бях мюсюлманин, но смених вярата си, защото юдейството (примерно) ми допадна много повече”. Стандартната ми фраза в такива случаи стана “Християнин съм”, а християните както и юдеите са споменати в Корана като “хора на книгата” заедно с Исус (Иса), Моисей (Муса), Аврам (Ибрахим) както и други епизодични герои от Библията като Йонас (Юнус), Лот (Лут), Ной (Нух) или Йов (Аюб) и прочие. Ако искаш да станеш още по-симпатичен е хубаво да поздравяваш с “Ас саламу алейкум” и да се научиш да отвръщаш подобава на поздрава, а ако на въпроса “Как си?” отговориш с “Хамдулила” (дал Бог добро) бенгалците направо се разтапят от радост. Но има още хиляди мюсюлмански правила – да пиеш вода само седнал, преди първата глътка да кажеш “Бисмилла ар рахман ар рахими” (в името на Аллаха – Всемилостивия, Милосърдния), а след нея – пак “Хамдулила”, да стъпваш при влизане в джамия с десния крак, а на излизане – с левия, да подаваш само дясна ръка (с лявата лесно може да си изкараш бой от някой местен здравеняк) и т.н. и т.н. Спазването на всички тези правила създава светците в исляма, а елементарното им познанство не е навредило на нито един неверник, чужденец или пътешественик. И едва след като се изясни въпросът касаещ религията на събеседника, разговорът минава на по-банални теми и допитвания за името му, семейното положение или наличието на деца, роднини, родители както и други общи неща.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания