Виетнам › към Лаос
След около 3 седмици престой във Виетнам и аз вдигнах бялото знаме. Не успях да се преборя с проблемите на междуградския транспорт, а освен това и постоянното пазарене (то не бе пазарене, а кървава битка) създаваше главоболия. Навсякъде по света добрият търговец поставя оборота на първо място и пада на нормалната си цена, когато покажеш че я знаеш. Но тук търговците вместо печалба искаха явно само да мерят сили с чужденците и основната цел за тях бе – да те изкарат глупак. Не мога да си спомня колко пъти съм се разбирал предварително за някаква цена и после е трябвало да я отвоювам наново. В Хуе примерно купувах закуски на една и съща сергия, но там на смени продаваха и баща и майка и двете им деца, така че отделях по 15 убедителни минути ежедневно за всеки от персонала. Когато те вече ме научиха трябваше да поемам за следващия град, където всичко се повтаряше наново и наново. Реших, че дори и да успея да разгледам всичко набелязано, ще трябва да потроша хиляди нерви, минути, пари и усилия. Потеглих към Лаос и разбрах как са се чувствали американците, напускащи страната през 1975 година. Пътят ми минаваше по 17-ия паралел, където навремето демилитаризирана зона е разделяла Севера и Юга, но въпреки привидното спокойствие знаех, че в обезлесените хълмове, малкото храсти и червената земя наоколо все още тиктакащо спят неизбухналите бомби и неразчистените мини. По принцип имам чувството, че съм закъснял поне с 30 години за повечето от страните, през които минавам, но Виетнам бе първото изключение – бях подранил и със сигурност ще се върна след време. Когато свърши войната и ако съм жив дотогава.
Снимки от всички пътувания
 |