Бангладеш › Глоби
Придвижването в Дака бе сравнително лесно – имаше стотици очукани отвсякъде автобуси за далечни разстояния и хиляди рикши за близки разстояния наред с безбройните конски и магарешки каруци. Задръстването разбира се е константно и автобусите са само малко по-бързи от теоретичната скорост на пешеходец – 4 км/час – с която се движат рикшите. Както и каруците, пешеходецът-стрела в Дака развива не повече от 2 км/час, но въпреки това кръстовищата може спокойно да се пресичат, тъй като движението там обикновено е в застой. Виждат се и полицаи с дървени палки, които направляват хаоса, махат на посоки около себе си и събират глоби от нарушителите. Но глобата естествено не се плаща в местната парична единица “така” а в свободно конвертируемите навсякъде по света тояги по гърбината. Една тояга за зъл поглед, 2 тояги при дребни нарушения, 3 тояги за обратен завой – системата е бърза, ефикасна и некорумпируема, бюрокрацията в нея се свежда до минимум, а болката не подлежи на обжалване (наред с микрокредитите има още много на каквото бихме могли да се научим от бенгалците). По подобен начин автобусите по тесните междуградски пътища задминават рикшите – ако след няколко клаксона рикшаджията не се измести вляво (движението разбира се също е ляво), контрольорът се подава от вратата с нещо здраво в ръката си и налага докъдето достигне в процеса на изпреварване. Толкова за слабостта, за силата и за законите в страната.
Снимки от всички пътувания
 |