Панихида под Ушба › Зугдиди

Хотелите в Грузия са сравнително скъпи, но много от местните дават стаи под наем. Дали децата, дали майка и татко се изнасят за няколко дни от стаите си и ги преотстъпват на туристите. Често ни предлагаха и храна в добавка към стаята, което е добра алтернатива на постната и леко скъпа кухня по ресторантите. В Зугдиди попаднахме на семеен двуетажен комплекс от постройки, ограждащи голям вътрешен двор. Някои помещения служеха за фитнесзала, други не се използваха изобщо, а там където липсваха къщи имаше масивна ограда. Покойният прадядо бе вдигнал и “спаская башня” в северната част на двора. Първоначално кулата ми заприлича на камбанария, но след време в Сванети успяхме да разгледаме по-обстойно подобни постройки с укрепителна и отбранителна цел. А семейството се състоеше от баба, дъщеря и две внучки, които докато бяхме в хола тихо играеха на компютър, прикривайки любопитството си. “Този компютър им е подарък от Саакашвили” – каза гордо майката, а след известно време стана дума и за войната преди няколко години. “Границата е ей там, може да плюнеш от другата страната… имаше и руснаци и абхазци и татари и само чакаха да влязат. Тръгнахме да бягаме, самолети бомбиха башнята ни, а после в града не остана никой.” Едва ли вече някой отрича, че първата провокация на войната през 2008 г. е грузинско дело, но в последствие войната бе стигнала и до Абхазия, а там руснаците бяха ударили първи. Тази местна женица с пълно право ги ненавиждаше… тръгне ли надолу каруцата – пътища много. След войната местните се бяха върнали в Зугдиди, но сега мъжете в къщата отново отсъстваха за неопределено време – Тбилиси е единственият град, способен да им предложи поне временна работа. Подобно бе и положението по други градове и села – жените пазеха имота и отглеждаха потомството, а безработните стопани бяха в столицата. След като споменахме, че сме тръгнали към Сванети, майката предложи да останем в малко село преди Местиа. Долината се наричала Бечо, а селото – Ушхвоанари. Там живеел техен роднина, който също давал стаи под наем. „Алберт е археолог и учител – много начетен човек. Ще му напиша и препоръчително писмо.” И жената надраска 5-6 реда с грузински букви, напомнящи на арабска религиозна калиграфия или будистка медитация с перо.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания