Панихида под Ушба › Местия

В Местиа в момента се разширява летището. Десетки камиони извозват чакъл от реката към пистата, на която само след година-две тук всекидневно ще кацат и международни полети. Коритото на реката вече е доста по-широко от това на снимките преди 20 години, а нивите бързо изчезват. Местните все още предлагат стаи от къщите си, но е достатъчно да бъде променен законът за лицензиране на хотелите и нови инвеститори ще им отнемат този доходен бизнес. На юг от града се вижда широка просека в гората за лифт, издигащ се над 13 километра писти. Много квартали на Местиа са обезлюдени, плевните и кулите с малки изключения са изоставени, но в центъра масово се строят дървени хотелчета на по 3-4 етажа с механи. Банка и поща има, но банкоматът все още не работи с чуждестранни карти. Старата хижа на изток вече изцяло е порутена – останал е само бетон. Явно такава е съдбата на всеки нов туристически център. Тръгнахме на север в посока Ушба и минавайки покрай запуснати, каменни овчарски колиби и старци събиращи дърва, само за час стигнахме до Джвари – кръст на ръба на високото плато. От там по изровен път се качихме още нагоре и нагазихме в сняг, който над 2000 м.н.в. стана плътен. В страни се виждаха дървени постройки, които може да се ползват като заслон, а теренът под 2500 м.н.в. все още е сравнително равен, даже с няколко езера. На запад за 6-7 часа се стига пеш до Бечо или Ушхвоанари през превал висок колкото Мусала, но това са само подножия в Кавказ – истинските предизвикателства започват по ледниците на север около Ушба или на изток към Тетнулди (невестата на Ушба – поверието твърди че те са вкаменени, гледащи се влюбени) и Шхвара – първенецът на района и на Грузия. Едно от богатствата на околностите е водата, а ВЕЦ-ът доставя електричество в такова изобилие, че поне за местните то е без пари. Надвечер кулите и църквите на града обилно се осветяват от прожектори и топлата им жълта светлина дава съвсем друг облик на мястото. Стига да не бяха стотиците лаещи кучета. А по дефилето на бурната, тясна река има два извора с нарзан – лековита вода, извираща направо в газирано състояние. Единият извор е червен с манган и желязо за черния дроб (ако водата се консумира без водка), а в другия имало соли и лекувал стомаха.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 24 - Преди Кол де ла Корнея, лошо е да няма маркировка, но идиотска маркировка е още по-лошо.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia