След гледките към тези горди и недостъпни масиви се спуснахме с лека неохота обратно в ниските и по-южни части на Грузия. Основните забележителности в останалата част на страната са църквите и манастирите с така типичната за тези райони семпла и отсечена архитектура. Грузинското християнство още от древни времена е било преграда за мюсюлманите от север на Кавказ и турците от юг. И досега болшинството дори сред младежите се прекръстваше, когато пътувайки в автобус подминавахме черква, а групите от ученици също бяха често срещана гледка из манастирите. Сватбите в събота, когато заедно с младоженците и гостите припяват на църковния смесен хор са една величествена и успокояваща гледка, а понякога на гробищата под камбанариите се събират хора на тълпи, изпълняващи друг странен ритуал. Традицията на мъдреците (или старците) е разпространена не само в Русия, но и в Грузия. Това са хора обикновено без висок религиозен сан, но с достатъчен респект сред местните, които идват при тях за съвет, приказка, утеха или предсказание. Достоевски добре е описал стареца Зосима в „братя Карамазови”, а след смъртта си тези хора остават също така дълбоко почитани. Гробовете им са обсипани с цветя, храна, бутилки вино или икони и тъй като мощите им все още „излъчват сила и енергия” е често срещано около да тях да водят инвалиди в колички или на патерици или даже да полагат болни пеленачета в гроба. Малко е странно да видиш бебе, въртящо се из пелените си в пръстта на нечий гроб, но такива са местните поверия и старите традиции. Кутаиси и Мцхета бяха градовете с най-значима религиозна история, но и в Тбилиси има няколко по-големи храма, които си заслужава да се видят.