Панихида под Ушба › Начало
Ноември 2010
Някъде из Турция или северен Ирак, вместо да се приберем според първоначалните планове, решихме да продължим. Кавказ се оказа на една крачка и само за час-два в интернет разбрахме, че грузинска виза се давала на границата, а времето през Ноември също било поносимо. Направих кратък пътеводител от десетина ръкописни реда върху хвърчащ лист и прекосихме източна Турция от юг на север. Отне ни само една нощ с автобус, а след още ден почивка бяхме на границата. Върнете се назад – ни каза служител на КПП-то… имайки предвид само да отстъпим няколко крачки, за да ни снима камерата. И след 15 минути бяхме в Грузия. Говорите ли руски? – попитах първия човек, а той даде подробни напътствия как да стигнем и до автогарата на Батуми и до града, в който мислехме да преспим – Зугдиди. Явно нямаше да има грижи с комуникацията, а край пътя се заредуваха овощни дръвчета, ливади и трева с така непривичния зелен цвят. След два месеца, пълни с жълти, каменно-пустинни пейзажи, с изпепелени червено-кафяви скали, с ждрела в гипсови оттенъци и кирпичено шарени градове, след два месеца през които зеленият цвят бе само рядко срещан ориентир за наличието на вода, сегашните гледки в зелено напомняха за красотата на позабравената родна природа. Едва късно надвечер намерихме подслон при две жени с две малки деца.
Снимки от всички пътувания
 |