Панихида под Ушба › Приготовления
През цялото време над нас се виждаше Ушба. Жените от Зугдиди споменаха, че обикновено той тънел в облаци и гледките към него били рядкост, но през цялата ни седмица из Сванети върхът сякаш на пук не се скри нито веднъж. Времето бе топло, безоблачно, не валя нито дъжд, ни сняг и почти нямаше вятър. Ушба с право е в категорията на най-натрапчивите (не мога да кажа „най-красиви”) върхове на планетата, защото от юг наподобява огромен, многоетажен пандишпан, поръсен със захар по високото. Едва от изток се виждат и северният и южният му подвръх (и двата на грузинска територия), разделени чрез дълбок улей, слагащ началото на ледника. Отвесните южни стени са по километър, но по-известна е друга северна стена, наречена – огледалната. Маршрути до върха има почти по всяко ребро, а премиерата му е преди повече от 100 години. Във времена, когато местните са го смятали за свещен, никой не повярвал на съселянина носач към първата експедиция, че Ушба е качен. Затова през следващото пълнолуние, носачът стигнал отново горе – този път сам – и запалил клада с наръча дърва, които домъкнал със себе си. Тръгнахме нагоре в долината и след първия мост се видяха още две села. Наоколо имаше и крави и прасета, ливади и дървени огради, стегнати с тел, а на места калта по пътя бе така дълбока, че се хващахме за оградите и стъпвахме на по-твърдо в основите им. Показаха се първи кули на по 4-5 етажа, като половината от тях бе в окаяно състояние. Обикновено входът им е поне на 3 метра от земята, до където се стига по полегата дървена стълба – за да може да се качат и животните. А вътре отвесни дървени стълби водят от етаж на етаж. Дупките помежду им са достатъчно големи, за да се провре човек или чувал, но и достатъчно малки, че да бъдат запушени с дебела каменна плоча. Кулите са само придатък към къщата и при поява на неприятел и хора и животни се прехвърляли при вече складираната храна и боеприпаси, след което оставяли врагът да настъпва етаж по етаж. Най-високата кула, на стръмен баир в Местиа бе с 6 етажа, а на площадката най-отгоре, подобно на амбразури бяха оставени процепи, през които свободно посипваш нападателя с камъни, стрели, вряло олио, екскременти и каквото друго имаш под ръка. Продължихме из първото село и липсата на хора напомняше на Родопите. Само тук-там се появяваше по някой, който пак така бързо изчезваше. След няколко махали се видя и началното училище, но децата в него едва ли изпълваха и една класна стая. В тези затънтени райони повечето хора изобщо не говореха руски. Магазини нямаше, но всичко друго освен виното – и хляба от „мамалига”, и сиренето, месото, яйцата, водката или млякото – селяните правеха сами. На няколко пъти се наложи да обясняваме, че не сме външни – отседнали сме при Алберт – и тъй като местните са едно голямо семейство, повечето от тях казваха – „да, жалко за брат му, непременно ще се видим утре!”. Но близкото роднинство бе също и голямо бреме за Бечо, защото момчетата не можели да си намерят невести. Сватба била разрешена едва с втората братовчедка и поради липса на достатъчно далечни посестрими, както и на време или възможност да се напусне долината за по-дълго, много 30-годишни „младежи” нямаха собствено семейство и уплътняваха времето си с водка. Прибрахме се едва по тъмно. Селските жени, дошли на помощ на Ирина, бяха започнали да отрупват една стая с чинии, а най-старата малка и съсухрена баба на 80 години, която се оказа сестра на покойника подвикваше заповеднически и командваше другите. Няколко мъже, между които и Алберт бяха седнали на първата скована дълга маса и разпиваха. Седнахме при тях, сложиха ни две чинии с парчета месо, които местните захапваха и решеха с ножове пред устата си, а децата постоянно хвърчаха от къщата до масата и обратно, разнасяйки трилитрови буркани с вино. Виното беше леко и ароматно, но местните пиеха след всеки тост на екс, а половината бяха пияни още преди да седнем. Сванетският вариант на хачапури се нарича квишдари, а освен кубдари (питки с кълцано месо) нямаше други мезета. Първата вечер се справихме блестящо и останахме почти трезви, когато мъжете, вече натръшкани по масите заминаха да спят. Малко по-късно между жените също се разрази голям скандал – всички излязоха на двора и вдигнаха олелия, като най-вече се чуваха проклятията на малката зла баба. Заспахме с предчувствието какво ще бъде утре, когато се съберат 10 пъти повече души…
Снимки от всички пътувания
 |