Подобно на традиционните бастиони в Африка – Цеута и Мелия – Сиди Ифни също е бил испанска територия до 1969 година. Липсата на естествено пристанище и блокадата на сухопътните връзки на града, наложена от Мароко, ускоряват изтеглянето на испанците. И досега на 200м навътре в океана все още се виждат масивните фундаменти на въжената линия, с която те превозвали товара и екипажа на многобройните кораби, но днес кабинките на лифта ръждясват на брега, а вече дори и испанското консулство в центъра на Сиди Ифни е запустяла сграда. На няколко километра на юг е вдигнато ново пристанище, в което рибарски кораби и лодки вече се поклащат завързани на дългия, дълбок, бетонен кей. Модерната борса за риба също не липсва, а съвсем наблизо се вижда и обширна консервна фабрика. Пътят ми обратно към града минава по пистата на многофункционалното запустяло летище. Полетите с граждански, военни, пощенски или селскостопански цели до 1988 са били използвани и за мишени на Фронта Полисарио, а днес летището е предимно място за пазар, паша и социални контакти или спорт.