Мароко › Нощен автобус

Вариантът нощен автобус е задължителен за всеки, искащ да види нещо повече от картичките и проспектите, а най-евтините билети са и най-желязната гаранция за добро шоу. Давам раницата си на момче с дънки и ямурлук, което я хвърля в багажното и отрязва – 10 ДХ. Багажът струва по принцип 5 ДХ, но ако наистина дадете 10 и следите внимателно лицето му, ще забележите само за миг едно непреходно изражение, неповлияно от раса, възраст, пол или положение – ехидната усмивка на човека, който е успял да метне непознатия. Трайни спомени за левче. Автобусът изглежда наред отвътре, но това са само първи впечатления. Седалките са широки, затова пък в движение духа от врати и прозорци. И когато контрольорът тръгна да проверява билетите, само за миг мудността на студената нощ отстъпи сцена на динамиката на въргала. Това е същият този миг, от който извира и кръвта по асфалта след мирните демонстрации. Проблемът беше, че няколко напушени момчета на задните седалки не си платиха. Дойде момчето с ямурлука, намесиха се миротворци, по традиция тях ги биха най-здраво, после всичко секна и най-активните актьори затихнаха. Доста неудобно е да се биеш между седалките на рейс, няма място за ритници, няма и поле за изява, така че автобусът спря, вратите се отвориха на едно широко поле, псувните се подновиха и всичко пак се започна. Този път се включи и шофьорът, а за реквизит ямурлукът намери нещо желязно и откъртено от седалка. И когато дойде мирът и почнаха прегръдките и целувките, а аз бавно се унасях от внезапно настъпилата скука, старчето от задната седалка посегна към шишето с вода, което с мъка успях да си изтръгна обратно. В 12 на автогара Казабланка, престоят беше към час, контрольорът се опита да насъска две ченгета срещу побойниците, но те не му обърнаха внимание, тъй като в съседния автобус други герои разиграваха познатите до болка сценки. Някъде към 4 на Н-ската автогара престоят беше също към час, първо се изпиках и разлаях всички сънени кучета, а след това една забрадена и видимо луда жена си покрещя 10 минути с шофьора и метна 2-3 камъка на изпроводяк, на съмване автобусът спираше през 100 метра – качвахме ранобудни селяни с ямурлуци и тежки чували, после отнесохме огледалцето на един камион, който ни настигна – престоят беше само половин час и така някак в 8 дойде неусетно крайната спирка – автогара Есауира.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания