Всъщност Рабат отдавна е преплел историята си с един втори град. От северната страна на реката Бу Регрег (баща на отражението), която поради пъстрия си химически спектър не отразява вече дори и слънцето, се намира Сале. Навремето името на корсарите от Сале се е споменавало най-вече с псувни и проклятия до пристанищата на Испания, Португалия и Англия. И когато след набезите си в открито море, грабливите и пъргавите им плитководни флотилии се завръщали в реката и отнасяли плячката към сигурните прикрития навътре в устието, кралските преследвачи засядали на първата подводна дюна, след което попадали под оловния ураган, сипещ се от касбата на Рабат и укрепленията на Сале. Бъдещето на оцелелите се изчерпвало с откуп, робство, затвор или смърт, като право на избор е имал единствено Робинзон Крузо… тоест авторът му. Символът на Рабат е кулата на Хасан – недостроено 50 метрово минаре на джамия, между чиито остатъци от колони момичета със спринцовки преследват туристките. Няма страшно, спринцовките са пълни с къна и боядисват ръцете с ориенталски мотиви. До минарето е мавзолеят на Мохамед V, последен султан и първи крал на Мароко след независимостта от Франция 1956, а пред оградата на мавзолея се вее червен байрак със зелена звезда, под който са застинали два строги гарда, под които има два расови, мудни коня, а под тях – две локви и няколко купчинки с мухи. Нагледен отговор на въпроса за устройството на всяка държава?