Мароко › Рабат
Бързо намирам хотел. Стаята е 7 долара (1$ = 10 дирхама) за двама, с тоалетна и мивка отвън, а душът, тоест топлата вода е 5 дирхама екстра. Вечерям харира (евтина гъста кафява чорба с нахут и фиде) и шишчета – две традиционни ястия за Мароко наред с кюфтетата, кускуса или тажина, подобен на нашия гювеч. За гарнитура предлагат горчиви маслини със салса и нещо като туршия. Цялата вечер и на другата сутрин вали, но времето е меко и топло спрямо представите ми за Декември. По обяд хващам автобуса за Рабат по път, заобиколен от обширни плантации с коркови дъбове, чиято кора е обелена до височината на протегната ръка. Едва след месец ще мога да оценя, че всеки автобус, в който не духа и има хора, говорещи по мобифон, е луксозен автобус, а ако почивките са под 20 минути си попаднал и на бърз автобус. И само след 4 часа и 250 км вече съм в Рабат – провинциалната столица на Мароко, както с пренебрежение я наричат жителите на Казабланка. На свечеряване наклонът на улиците ме отвежда до касбата, разположена по отвесните скали над морския бряг. Няколко гида, ламтящи за процент от разходите ми, убеждават, че пътят към терасата на върха, минава през магазина за сувенири. Други казват, че касбата е опасна (dangereux), трети – че пътят не е за туристи, защото там “хората се молят” (на пръсти се броят религиозните сгради в Мароко, чиито врати са отворени за неверниците), но в крайна сметка продължавам без да се вслушвам. 90% от хората, които те заговарят, са дребни мошеници, а другите са просто любопитни или изпечени мошеници.
Снимки от всички пътувания
 |